Първите (и засега, за мен, единствени) Коледа и Нова година, които човек прекарва без семейството си, макар и с най-близкия човек е тежко преживяване… особено на място, където повече от петдесет години не е падал сняг и няма надежди да падне през идните петдесет… Тогава, единт от малкото трикове, с които може частично да се бори с носталгията и липсата на близките, е създаването (пък било то само с налични черен и зелен флумастер) на малка къщичка сгушена в тихата гора на Коледна утрин и завита в снежната пелена на неповторимата българската зима.
Зимна къщичка
