Зимна къщичка
Първите (и засега, за мен, единствени) Коледа и Нова година, които човек прекарва без семейството си, макар и с най-близкия човек е тежко преживяване… особено на място, където повече от петдесет години не е падал сняг и няма надежди да падне през идните петдесет… Тогава, единт от малкото трикове, с които може частично да се бори с носталгията и липсата на близките, е създаването (пък било то само с налични черен и зелен флумастер) на малка къщичка сгушена в тихата гора на Коледна утрин и завита в снежната пелена на неповторимата българската зима.
Тихо се сипе първият сняг…
Мммм, жалко, че не успях да намеря изпълнение на люобимата песничка:
Шаро и първия сняг
***********************
Автор: Цветан Ангелов
***********************
Тихо се сипе първият сняг,
галено щипе бузките пак.
Где е на двора старият пън?
Снежко затрупа всичко навън.
*
Плевникът вдига снежен калпак.
Сняг е затрупал къщния праг.
Шаро тревожно тръска глава:
„Как е възможно? Що е това?“
*
Шаро е още малко кутре.
Може ли Шаро да разбере?
Колко си глупав, Шаро, сега!
Колко страхливо гледаш снега!
**
Е, нищо :)) Поздрав на всички :))))











