ЗА БЛАГОТО НА НАРОДА
Бай Петър от село Петрово се стряска посреднощ и не може да заспи повече. Мъчи го това дето го сънува, но го е страх да не би пък, ако събуди булката, за да й го разкаже, да стане обект на изучаване я от точилката, я от някой пантоф. Ама хайде, ще се престраши, все пак той е мъжът в тази къща, пък и Марийка е вярваща:
– Марийо, Маро, мари събуди се! – блъска не особено внимателно нежната си половинка бай Петър.
– А? Какво? Кой? А-а, ти ли си бре?! – стряска се Петровица.
– Леле, Маро, да знайш какъв сън сънувах – започва бай Петър, докато още не се е разсънила Петровица – Сънувам, че съм умрял и отивам към оня свят, пък то едно нагорнище… Пред мене ‘се „големи“ хора вървяха – дипломати, престъпници… ‘сичките тия, ‘дето ги дават по телевизията вечер. Вървях, вървях никъде не спрях, та дано стигна по-бързо до Райските врати, да не разсърдя Свети Петър. Обаче като се качих горе, гледам една дълга „опашка” от души и нищо не се чува, само гласа на Свети Петър и душата на оня, с който приказва:
– Ти ли си, цар Киро? – пита светията на вратата.
– Аз съм!
– Ти защо правеше ментета, та тровеше хората бе? – пита пак той.
– Ами, аз… аз за благото на народа! Рекох много пие тоя народ – грях е! Ако спре да пие всеки ще има с един грях по-малко, повече пари в джоба и България няма нужда от валутния борд! – отговаря мъдро и уверено царят на ментетата.
Свети Петър мисли, мисли па отрежда:
– Хубаво с инаправил! Да влиза! Ти ли си… – пита пак светията, не се чуваха хубаво имената от далече, Маро, затуй не всичките ще мога да ти ги кажа – пояснява бай Петър и продължава:
– Ти що направи тая далавера, там… с Опицвет бе? Знайш, че наркотиците са лошо нещо! – казва Свети Петър.
– Аз за благото на българския народ! Мисля си „няма много радости в живота на българина. Я да взема да направя аз една фабрика, че да усетят нещо хубаво от тоя живот тия изстрадали хорица!” – отговаря почти разплакан от умиление запитаният.
– Тъй, тъй! Правилно мислиш! Да влиза! – прогърмява гласът на Свети Петър – Следващият! Ти ли си тоя дето измисли закона „за заплащане на медикаментите и лекарските услуги” – изимитирва го светецът.
– Аз съм! – отговаря запитаният.
– Що бе? – пита нетърпеливо Свети Петър и потропва с пръсти по подвързания тефтер.
– За да няма болести! – отговаря „доктора” и се пояснява – когато българина е болен и отиде на преглед първо пита за цената му. След това се изпотява. Това води до „произвеждането” на много антитела в кръвта, които атакуват инфекцията. Така тялото на пациента само си изгражда ваксина срещу болестта и е винаги здраво!
– Личи си, че си разбираш от занаята! Да влиза! – виква Свети Петър и поглежда следващия – ти си бил кредитен милионер – започва обвинително той.
– Да…, аз такова, да! – заеква някой отпред.
– Що обра парите на хората, ти бе? – пита пазача и слага ръце на кръста.
– Аз, аз само за доброто на хората, за нищо лошо не съм мислил. Знам по себе си, че като имаш много пари, не можеш да живееш спокойно в страх да не ги загубиш. Така, аз помогнах на хората да избегнат моето стресово състояние и да си нямат грижи с парите. Така им удължих живота!
– Браво, браво на тебе – възкликва Свети Петър и се провиква – Да влиза!
Много хора минаха преди мене, Маро и то все нашенски лъжци, престъпници, депутати и все влизаха в Рая. Най-накрая дойде и моят ред:
– Ти ли си Петър Пéтров Пéтров от село Пéтрово? – попита ме Свети Петър.
– Аз съм, Свети Пéтре!
– Ами ти защо си пил ментета бе? – започва Свети Петър.
– Нямаше ракия… – понечвам да се защитя.
– Лошо! – казва Свети Петър и продължава – ами ти що си разправял, че наркотиците били лек против всяка болка и решение на всеки проблем, бе?
– Ама… аз тогава бях пиян…
– Още по-лошо! – отсъжда светеца, на когото съм кръстен.
– Ти защо си давал пари на докторите преди да излезе закона за плащането бе? – започва да се ядосва Свети Петър.
– Аз от благодарност Свети Петре, това беше когато детито го ритна коня и му счупи две ребра и…
– Спри! Ей такива като тебе са виновни за корупцията в страната, вий опропастявате народа, вий сте виновни за всичко, защото завиждате – казва мнението си Свети Петър.
– Тъй, тъй! – обаждат се зад портала големците.
– Ама… да нямаш някоя грешка бе, Свети Петре?
– Няма никаква грешка, в тоя тефтер няма грешки! – посочва с пръст огромната книга с имена в ръката си Свети Петър.
– Ама, все пак аз на тебе съм кръстен, аз пред твойта икона все цветя оставях, свещи палех, по три пъти я целувах…, не можеш ли се смили поне малко над мене…
– Опитваш се да се подмажеш на светец, а? Ти се подмазваш на светец сам, за да се отървеш, а? – пита вече не на шега ядосан Свети Петър – За ада! – отрежда пазача на Райските порти и поканва следващия.
– Ей тогава се събудих, Маро, и реших! Ще работя за благото на народа!
Стара Загора
