The Art of Nikolay Vasilev

Преди няколко месеца беше именния ден на Хема и дълго време се чудих какво да ѝ подаря. Доста мислих и тъй като не исках да е нещо готово (т.е. купено), реших да ѝ направя нещо от полимерна глина.

Фигурка овца от полимерна глина

Полимерната глина е материал, който въпреки името си, няма нищо общо с глината добивана от земята. Създадена е преди Втората Световна Война, през 1939, от дизайнерката на кукли Kaethe Kruse. Тя е базирана на поливинилхлорида, още известен като ПВЦ или винил, използван за направата на пластмасови тръби, подови настилки, изкуствена кожа, винилови плочи и т.н. Свойствата ѝ за моделиране са като на пластилина, който познаваме от детската градина. Разликите между пластилина и полимерната глина са, че пластилинът е създаден на петролна основа (поправете ме ако греша) и не се втърдява след термична обработка (отново – приемам корекции в случай на грешка).

Обикновено, след приключване на моделирането, полимерната глина се пече/»сушѝ» в домашни условия в обикновена фурна при температура между 129 и 135 °C. При печенето, на теория обемът на обекта се свива с 1%-2%, но на пратика, това е пренебрежимо малко и фактически незабележимо. Веднъж изпечена, глината се втърдява и може да се реже, пробива, боядисва и т.н. Съществуват различни техники за моделиране. Приложенията са разнообразни, като от нея най-често се правят мъниста, накити, ключодържатели, фигурки, магнити за хладилник и т.н. Оказа се, че съществуват най-различни марки, като тук, в Испания, най-известна и разпространена е немската Fimo.

Според Уикипедия, след 2009 г, в ЕС и в щата Калифорния на САЩ полимерната глина трябва да отговаря на определени стандарти, които гарантират, че нивото на токсични вещества в нея е под границата, определена за вредна и тя е безопасна за здравето на работещите с нея.

Тъй като не исках подаръкът на Хема да е фигурка, която вече е виждала (като например тези тук, тук, тук или тук), а никога до сега не бях работил с такъв материал, а исках и да е красива, порових из интернет и попаднах на фигурката на тази овца. Реших, че ще хубаво упражнение за мен, а и ще бъде красив подарък (ако стане) и се запретнах и… резултатът може да се види от снимките 🙂

Фигурка овца от полимерна глина

Не стана красива като модела, от който гледах, но като за първи опит, струва ми се, се получи добре.

Освен проблемите с дизайна ми (например прекалено големите очи) и прекалено изместеният в предната част на фигурката център на тежестта, две грешки, които допуснах са:

• «Вълната» не е от бяла глина, а от глина с цвета на главата и краката, но при моделирането нямах под ръка бяла глина и затова трябваше допълнително да я оцветявам в бяло.
• Вместо след опичането на глината, оцветих въпросната «вълна» преди това в бяло и изпекох фигурката боядисана. Сега, когато се вземе в ръка, боята е суха, но създава усещането за леко лепнене, както когато не е засъхнала добре (което е странно, но факт…).

Иначе личните ми впечатления от работата с глината са предимно положителни. Лесно се работи с нея. След като се опече, остава лека (като пластмасова играчка) и твърда (като истинска керамика).

Една особеност, която намирам за недостатък е, че от топлината на ръцете, при продължителна работа омеква прекалено и формите на фигурката започват да се деформират, след което трябва да се коригират и това отнема доста време. Предполагам с практиката, времето за направата на фигурка като тази ще намалява.

Друга особеност е, че когато се затопли могат да се смесват различни цветове. Това от една страна създава доста възможности за правене на фигурки с оцветяване различно от фабричните цветове, но от друга, ако моделиращият е малко непохватен (като моя милост), това може да е повод за замърсяване на някои от цветовете, когато се използват едни и същи инструменти за рязане на глината (например бялото с розово или черно в моя случай).

Сега, след първите впечатления и успехи/неуспехи, трябва да измисля нещо сам, без да копирам чуждите фигурки като първолак. 🙂

Актуализация (към 04.08.2011): По-разпространеното наименование на полимерната глина в България е «моделин» (благодаря на Никсо за напомнянето!)